* До скалните църкви без катерене
Туризмът за млади и остарели е различен по едни и същи направления. Преди 40 години в Камбоджа (тогавашна Кампучия), където работех като сътрудник на Българска телеграфна агенция, дойде българска държавна делегация. В състава ѝ бе включен възрастен представител на тогавашното казионно Български земеделски народен съюз. Едва съвзела се от геноцида на Пол Пот, страната имаше нищожни благоприятни условия за туризъм, само че предложи на гостите си да им провежда екскурзия до храма Ангкорват. Рядък късмет, тъй като тогава още се водеше революция в джунглите и не повече от стотина души годишно успяваха да зърнат тази международна забележителност.
Пътуването от столицата Пномпен до град Сием Реап бе с българския държавен аероплан. Местното летище бе оживяло през индокитайските войни и можеше да го одобри. Оттам - през джунглата с джипове до Ангкорват. Но в храмовия комплекс от XII в., който е най-големият набожен паметник в света, разходката не можеше да стане по различен метод с изключение на пешком. Докато членовете на делегацията се захласваха по величествените остатъци, възрастният им сателит мърмореше:
- Бе, тия кампучийци, за какво ни влачат по тия камънаци в тоя зной, вместо да създадат един филм за храма и да ни го покажат в климатизирана зала!
Стори ми се малоумен каприз, тъй като тогава в Камбоджа освен климатиците, само че и токът бе рядкост. А и да мрънкаш поради дребно неудобство при опцията да видиш намясто едно от чудесата на Древния Изток, ми правеше впечатление като демонстрация на малокултурност.
Но след години започнах да виждам с други очи на сходни екскурзии. И защото към този момент не съм 30-годишен, се колебаех дали да посетя скалните манастири в Русенско, където не бях стъпвал. " Аз да не съм планинар? Къде ще се катеря по тия камънаци? ", мислех си за свое опрощение. Но изследвах маршрута и се убедих, че няма да ми трябват въжета, пики и клинци, а единствено едни маратонки. И в действителност, достъпът се оказа толкоз елементарен, едвам стигнеш до всеки всеобщо посещаван манастир в страната, стига да не пробваш да вървиш по стъпките на средновековните монаси, които са били катерачи като планински кози. Първата ми цел са
Ивановските скални манастири,
които се намират на няколко километра от село Иваново и на 18 км от Русе.
В скалите на долината на река Русенски Лом са изсечени стотици пространства, които са елементи от остарели манастири, оповестява туристическа табела, сложена при започване на маршрута, където на паркинг туристите би трябвало да оставят колите си. Поломието (от " по Лом " ) е бил значим център на българската нематериалност. Най-голям е Царският манастир " Свети Архангел Михаил ", обединил силата на изкуството и културата на значими български владетели и духовни водачи. В това религиозно и културно средище са съхранени неповторими стенописи от XIII и XIV век. Манастирът " Свети Архангел Михаил " е учреден през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, който е нравствен ментор на цар Иван Асен Втори (1218-1241). Преди това цар Калоян (1197-1207) подписва съюз (уния) с римския папа, за да извоюва българска църковна самостоятелност. Но цар Иван Асен Втори под въздействие на монаха Йоаким връща българите в лоното на православието. Самостоятелна българска черква е основана още веднъж през 1235 година и е управлявана от Йоаким като първи български патриарх в столицата Велико Търново.
Църквата " Света Богородица "
в скалния манастирски комплекс е част от международното културно завещание в регистъра на ЮНЕСКО, защото стенописите ѝ - дело на талантлив търновски занаятчия от XIV век - са едни от най-хубавите оживели мостри в цялото средновековно християнско изкуство на " Палеологовия " жанр (по името на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 г.). Запазени са 25 полета с изображения по тавана и стените, които показват подиуми от евангелията. Тяхното разположение подсказва, че жителите на този комплекс са били последователи на така наречен исихазъм - мистично течение в православието.
Неокласически по дух и ентусиазъм, стенописите се отклоняват от каноните на византийската иконография. Те демонстрират тясна връзка с елинистическото експресивно изкуство и мощно желание към голо тяло, пейзаж, архитектурна декорация в композицията, превзетост, прочувствена атмосфера - все качества, които се съчетават, с цел да основат извънреден шедьовър на Търновската живописна школа и монументалното изкуство, оповестява информация на ЮНЕСКО.
Това е отправната информация, а
пътеките са две :
една стръмна и една полегата. Първата има едно преимущество: предлага достоверно преживяване, тъй като следва част от пътеката на средновековните монаси, само че към този момент с комфортни стъпала и стоманен парапет (някога монасите са имали дъсчена пътека от външната страна на скалата, опираща се на стърчащи греди). Втората има две преимущества: по-лесна е за нанагорнище и минава през панорамна канара, откъдето се открива чудна панорама към близките канари и пещери.
Самата черква, която е основна забележителност, е на 38 метра над реката с публикуван балкон, който изпод наподобява наличен единствено за алпинисти. Някога там е бил входът, само че френски откриватели в началото на ХХ в. са измислили за улеснение просто решение: разширили са в дъното на църквата естествена цепнатина в скалата и са създали вход от противоположната страна на пещерата. Днес към него водят и двата маршрута. Там се заплаща входна такса от 5 лева, към която е целесъобразно да се прибавят 10 лева за гид (работното време е от 9:00 до 18:00 ч. без зимните дни), който изяснява доста добре историята на светата обител и сюжетите на фреските.
А те са картинен преразказ на основните евангелски събития, тъй че и необразованите да проследят драматизма в последните дни от живота на Исус Христос. Централно място на тавана е отредено на
Тайната вечеря,
изрисувана от незнайния зограф, 130 години преди Леонардо да Винчи да направи стенна живопис по същия сюжет в трапезарията на манастира " Санта Мария деле Грацие " в Милано. Следва измяната на Юда и неговото самоубийство, съдът и Христовите пристрастености до разпъването му на Голгота и неговото възкресение. Фреските са нормализирани и реставрирани, тъй че да запазят задълго истинския си тип макар атмосферните въздействия (в църквата непрекъснато става течение на въздуха от противоположните отвори). Отляво, до самия автентичен вход (където през днешния ден е балконът, сътрчащ върху стоманени релси от 1948 г.), е изобразен като донор на църквата (построена през 1360 г.) цар Иван Александър дружно с кралица Теодора (Сара), като двамата държат скалата, в чиято пещера се намира църквата, и я сервират на Света Богородица.
Пещерната черква има и странично помещение, заградено откъм пропастта с дървена стена. Било е параклис на св. Герасим Йордански, който водел монашески живот в Светите земи. Там превързал лапата на ранен лъв, който се привързал към него като домашно животно и го следвал до гроба му през 475 година, където починал от тъга. Бил уважаван от скалните монаси, тъй като им давал образец за аскетизъм.
Разходката до основната забележителност в Ивановския скален манастир лишава към два часа. През деня остава задоволително време за посещаване на още една забележителност наоколо -
скалния манастир " Свети Димитър Бесарбовски ",
който се намира край село Бесарбово в посока към Русе. Това е единственият настоящ скален манастир в България от десетките, пръснати из цялата страна.
И той е учреден през XII век по време на Второто българско царство, само че най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 година, гласи информация в Уикипедия. 20 години откакто Ивановският манастир е престанал да работи, Бесарбовският е продължавал да поддържа жизнеспособност. Той е маркиран в турските регистри като „ Бесараба “ – парцел с 14 семейства. Същевременно манастирът е маркиран като „ тимар на великия челник “ – има се предвид Иванко Бесараб – тъст на цар Иван Александър. Според друго поверие Басарбовският манастир е бил отдаден на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат.
Ктитор на манастира
била царица Теодора Басараб – първа брачна половинка на цар Иван Александър и щерка на влашкия войвода Иванко Басараб (да не се бърка с втората брачна половинка, наречена също Теодора, която била ктиторка на Ивановската скална църква). На името на войводата е кръстено и село Басарбово. Най-известният жител и безконечен свещеник е свети Димитър Басарбовски, прекарал огромна част от живота си в манастира. Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „ История славянобългарска “.
По времето на Руско-турската война (1768 – 1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и сложени в митрополитската, а през днешния ден патриаршеска черква „ Свети свети Константин и Елена “ на 13 юли 1774 година, където се намират и до през днешния ден.
Справката е задоволително мотивираща да се направи изпитание за нанагорнище по изсечените в скалите стъпала, които на някои места са много хлъзгави, тъй като ръбовете им са заоблени от множеството крайници, минали по тях през столетията. Затова туристите би трябвало освен да стъпват деликатно, само че и да се държат за стоманените парапети, сложени в по-ново време. Скалната черква е напълно покрай монашеските ниши, в една от които е спял самият светец. Той е бил напълно непретенциозен, с цел да не остави за себе си никаква писмена диря по скалите. Бил е там уединено с Господа, само че столетията не са заличили загатна за него.
Не такава невзискателност
може да се следи в новата черква " Свето Преображение Господне " в подножието на скалния манастир, която е довършена през 2016 година след 11 години строителство. От вътрешната страна над входа ѝ четем надпис, който гласи, че " се благоукраси и освети този съборен храм с помощта на великодушното дарителство на министър-председателя господин Бойко Борисов и държавното управление на РБългария ". Същата година Борисов написа за конкретизиране в персоналния си профил във Facebook: " След дълготраен застой на строителството през юли месец одобрихме нужните 150 000 лева за дотъкмяване на новата манастирска черква. " Кои ние? Разбра се, че дарителството не е от персоналното чекмедже, а от бюджета, тоест от нашите пари. Както се споделя, " с непозната пита - майчин помен ". Няма неприятно страната да подкрепя храмовете, само че аскетите по тези свети места са дали образец за по-смирено служене на Бога.
Пътуването от столицата Пномпен до град Сием Реап бе с българския държавен аероплан. Местното летище бе оживяло през индокитайските войни и можеше да го одобри. Оттам - през джунглата с джипове до Ангкорват. Но в храмовия комплекс от XII в., който е най-големият набожен паметник в света, разходката не можеше да стане по различен метод с изключение на пешком. Докато членовете на делегацията се захласваха по величествените остатъци, възрастният им сателит мърмореше:
- Бе, тия кампучийци, за какво ни влачат по тия камънаци в тоя зной, вместо да създадат един филм за храма и да ни го покажат в климатизирана зала!
Стори ми се малоумен каприз, тъй като тогава в Камбоджа освен климатиците, само че и токът бе рядкост. А и да мрънкаш поради дребно неудобство при опцията да видиш намясто едно от чудесата на Древния Изток, ми правеше впечатление като демонстрация на малокултурност.
Но след години започнах да виждам с други очи на сходни екскурзии. И защото към този момент не съм 30-годишен, се колебаех дали да посетя скалните манастири в Русенско, където не бях стъпвал. " Аз да не съм планинар? Къде ще се катеря по тия камънаци? ", мислех си за свое опрощение. Но изследвах маршрута и се убедих, че няма да ми трябват въжета, пики и клинци, а единствено едни маратонки. И в действителност, достъпът се оказа толкоз елементарен, едвам стигнеш до всеки всеобщо посещаван манастир в страната, стига да не пробваш да вървиш по стъпките на средновековните монаси, които са били катерачи като планински кози. Първата ми цел са
Ивановските скални манастири,
които се намират на няколко километра от село Иваново и на 18 км от Русе.
В скалите на долината на река Русенски Лом са изсечени стотици пространства, които са елементи от остарели манастири, оповестява туристическа табела, сложена при започване на маршрута, където на паркинг туристите би трябвало да оставят колите си. Поломието (от " по Лом " ) е бил значим център на българската нематериалност. Най-голям е Царският манастир " Свети Архангел Михаил ", обединил силата на изкуството и културата на значими български владетели и духовни водачи. В това религиозно и културно средище са съхранени неповторими стенописи от XIII и XIV век. Манастирът " Свети Архангел Михаил " е учреден през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, който е нравствен ментор на цар Иван Асен Втори (1218-1241). Преди това цар Калоян (1197-1207) подписва съюз (уния) с римския папа, за да извоюва българска църковна самостоятелност. Но цар Иван Асен Втори под въздействие на монаха Йоаким връща българите в лоното на православието. Самостоятелна българска черква е основана още веднъж през 1235 година и е управлявана от Йоаким като първи български патриарх в столицата Велико Търново.
Църквата " Света Богородица "
в скалния манастирски комплекс е част от международното културно завещание в регистъра на ЮНЕСКО, защото стенописите ѝ - дело на талантлив търновски занаятчия от XIV век - са едни от най-хубавите оживели мостри в цялото средновековно християнско изкуство на " Палеологовия " жанр (по името на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 г.). Запазени са 25 полета с изображения по тавана и стените, които показват подиуми от евангелията. Тяхното разположение подсказва, че жителите на този комплекс са били последователи на така наречен исихазъм - мистично течение в православието.
Неокласически по дух и ентусиазъм, стенописите се отклоняват от каноните на византийската иконография. Те демонстрират тясна връзка с елинистическото експресивно изкуство и мощно желание към голо тяло, пейзаж, архитектурна декорация в композицията, превзетост, прочувствена атмосфера - все качества, които се съчетават, с цел да основат извънреден шедьовър на Търновската живописна школа и монументалното изкуство, оповестява информация на ЮНЕСКО.
Това е отправната информация, а
пътеките са две :
една стръмна и една полегата. Първата има едно преимущество: предлага достоверно преживяване, тъй като следва част от пътеката на средновековните монаси, само че към този момент с комфортни стъпала и стоманен парапет (някога монасите са имали дъсчена пътека от външната страна на скалата, опираща се на стърчащи греди). Втората има две преимущества: по-лесна е за нанагорнище и минава през панорамна канара, откъдето се открива чудна панорама към близките канари и пещери.
Самата черква, която е основна забележителност, е на 38 метра над реката с публикуван балкон, който изпод наподобява наличен единствено за алпинисти. Някога там е бил входът, само че френски откриватели в началото на ХХ в. са измислили за улеснение просто решение: разширили са в дъното на църквата естествена цепнатина в скалата и са създали вход от противоположната страна на пещерата. Днес към него водят и двата маршрута. Там се заплаща входна такса от 5 лева, към която е целесъобразно да се прибавят 10 лева за гид (работното време е от 9:00 до 18:00 ч. без зимните дни), който изяснява доста добре историята на светата обител и сюжетите на фреските.
А те са картинен преразказ на основните евангелски събития, тъй че и необразованите да проследят драматизма в последните дни от живота на Исус Христос. Централно място на тавана е отредено на
Тайната вечеря,
изрисувана от незнайния зограф, 130 години преди Леонардо да Винчи да направи стенна живопис по същия сюжет в трапезарията на манастира " Санта Мария деле Грацие " в Милано. Следва измяната на Юда и неговото самоубийство, съдът и Христовите пристрастености до разпъването му на Голгота и неговото възкресение. Фреските са нормализирани и реставрирани, тъй че да запазят задълго истинския си тип макар атмосферните въздействия (в църквата непрекъснато става течение на въздуха от противоположните отвори). Отляво, до самия автентичен вход (където през днешния ден е балконът, сътрчащ върху стоманени релси от 1948 г.), е изобразен като донор на църквата (построена през 1360 г.) цар Иван Александър дружно с кралица Теодора (Сара), като двамата държат скалата, в чиято пещера се намира църквата, и я сервират на Света Богородица.
Пещерната черква има и странично помещение, заградено откъм пропастта с дървена стена. Било е параклис на св. Герасим Йордански, който водел монашески живот в Светите земи. Там превързал лапата на ранен лъв, който се привързал към него като домашно животно и го следвал до гроба му през 475 година, където починал от тъга. Бил уважаван от скалните монаси, тъй като им давал образец за аскетизъм.
Разходката до основната забележителност в Ивановския скален манастир лишава към два часа. През деня остава задоволително време за посещаване на още една забележителност наоколо -
скалния манастир " Свети Димитър Бесарбовски ",
който се намира край село Бесарбово в посока към Русе. Това е единственият настоящ скален манастир в България от десетките, пръснати из цялата страна.
И той е учреден през XII век по време на Второто българско царство, само че най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 година, гласи информация в Уикипедия. 20 години откакто Ивановският манастир е престанал да работи, Бесарбовският е продължавал да поддържа жизнеспособност. Той е маркиран в турските регистри като „ Бесараба “ – парцел с 14 семейства. Същевременно манастирът е маркиран като „ тимар на великия челник “ – има се предвид Иванко Бесараб – тъст на цар Иван Александър. Според друго поверие Басарбовският манастир е бил отдаден на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат.
Ктитор на манастира
била царица Теодора Басараб – първа брачна половинка на цар Иван Александър и щерка на влашкия войвода Иванко Басараб (да не се бърка с втората брачна половинка, наречена също Теодора, която била ктиторка на Ивановската скална църква). На името на войводата е кръстено и село Басарбово. Най-известният жител и безконечен свещеник е свети Димитър Басарбовски, прекарал огромна част от живота си в манастира. Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „ История славянобългарска “.
По времето на Руско-турската война (1768 – 1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и сложени в митрополитската, а през днешния ден патриаршеска черква „ Свети свети Константин и Елена “ на 13 юли 1774 година, където се намират и до през днешния ден.
Справката е задоволително мотивираща да се направи изпитание за нанагорнище по изсечените в скалите стъпала, които на някои места са много хлъзгави, тъй като ръбовете им са заоблени от множеството крайници, минали по тях през столетията. Затова туристите би трябвало освен да стъпват деликатно, само че и да се държат за стоманените парапети, сложени в по-ново време. Скалната черква е напълно покрай монашеските ниши, в една от които е спял самият светец. Той е бил напълно непретенциозен, с цел да не остави за себе си никаква писмена диря по скалите. Бил е там уединено с Господа, само че столетията не са заличили загатна за него.
Не такава невзискателност
може да се следи в новата черква " Свето Преображение Господне " в подножието на скалния манастир, която е довършена през 2016 година след 11 години строителство. От вътрешната страна над входа ѝ четем надпис, който гласи, че " се благоукраси и освети този съборен храм с помощта на великодушното дарителство на министър-председателя господин Бойко Борисов и държавното управление на РБългария ". Същата година Борисов написа за конкретизиране в персоналния си профил във Facebook: " След дълготраен застой на строителството през юли месец одобрихме нужните 150 000 лева за дотъкмяване на новата манастирска черква. " Кои ние? Разбра се, че дарителството не е от персоналното чекмедже, а от бюджета, тоест от нашите пари. Както се споделя, " с непозната пита - майчин помен ". Няма неприятно страната да подкрепя храмовете, само че аскетите по тези свети места са дали образец за по-смирено служене на Бога.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ